В далечните времена преди 1990, за нас, хората от поколението Х, проговарянето на английски език беше последният етап от изучаването му. Хиляди думи, фрази, идиоми и страници с граматически упражнения, наизустени стихотворения и мъдри мисли от класически и не толкова произведения, чути-недочути текстове на песни и какво ли още не… За да получиш комплимент при рядка среща с англоговорящи, които да възкликнат: “Прекрасен Шекспиров английски!”.
За нашите деца, особено за представителите на Z и Alpha поколенията, това звучи по-неразбираемо и от изтъркана шега – те са по-скоро самоуки, попили езика с акцента на някой обожаван ютюбър, анимационен или сериален герой. С лекота се ориентират навсякъде, често в ролята на водачи на семейството в чужбина за гордост на родителите си. С нескрито раздразнение, обаче, реагират на плахите им опити и те да кажат нещо, че иначе няма къде да се упражнят, а не искат да “се излагат ”пред приятели и колеги”.
Разбира се това съвсем не важи за всички, но по дългогодишни наблюдения и опит в работа с възрастни ученици, понякога е по-лесно да “минат всички нива” на езика и то не по веднъж, преди да направят дори и плах опит да разменят няколко думи на английски. Причините за това са комплексни, но спокойно можем да кажем, че в общоприетия начин на преподаване има системна грешка — нещо, което за щастие започна да се променя. Особено след COVID, който постави началото на новата ера на онлайн обучението с огромен избор от виртуални учители, приложения и различни подходи.
Но дали разговорите с AI и английският, който ни заобикаля отвсякъде по улиците на София като лингва франка, биха помогнали на всеки да преодолее притеснението си и да започне да ползва езика? Предстои да разберем.
Дотогава, нека видим как можем да подпомогнем тези, които имат нужда да общуват и работят на английски и за които понякога това е истинско предизвикателство.
За един преподавател задачата съвсем не е от леките, защото изисква съчувствие и търпение, познаване особеностите на езика и солиден набор от техники, находчивост и комбиниране на елементи от различни методи. И също толкова креативност и радост от процеса. За да покажем на учениците си как да включат езика в своето ежедневие като инструмент, през който да практикуват любимите си занимания.
И така стъпка по стъпка да преобърнат упоритото отрицание, страх и недоволство, с които са се програмирали и да се отпуснат в процеса заедно с други като тях
Ето пример как би могъл да изглежда този комплексен подход от обичайни и по-необичайни занимания:
почти задължителен като начало, за подреждане на познатото и усвояването на основни разговорни умения; спестява време и нерви, а и удобството на дома, където и стените помагат, не е за подценяване. Който се притеснява, би могъл да изключи видеото или просто да слуша, докато набере смелост да се включи.
Периодични занимания на живо:
за сплотяване на групата и участие в общност с общи цели и интереси, така че и преподавателите да опознаят участниците по-отблизо, за да им предложат подходящи теми и техники.
Самостоятелни задачи:
изготвяне на звукови записи и видеа за сдобряване с гласа ни и с неудобството да се гледаме на запис, за повече гладкост на речта и подобряване на произношението.
След напасване на групата и видим напредък, може да се премине към по-необичайни и по-комплексни дейности извън познатия учебен процес, а именно:
Speaking English Around Sofia:
упражнения из града с безкрайния избор от места, където могат да се изпълнят задачи в книжарници, магазини, галерии, кафенета; наблюдение и споделяне на впечатления от заобикалящата ни среда, снимане на надписи и текстове на английски и много други.
English Speaking Weekends/Getaways:
3 дни извън града в къща на красиво природно място, което отключва процесите на по-дълбоко ниво и ученето чрез правене на обичайни неща по необичаен начин през английски:
Заедно планираме пътуването и обсъждаме менюто по време на престоя, като разпределяме отговорностите.
Заедно приготвяме храната си и правим това с помощта на подсказки закачени наоколо.
Заедно се храним, като разговорите около масата се превръщат в истинско забавление и ценна практика на езика, приложима навсякъде.
Заедно се разхождаме сред природата, като описваме картините и усещанията си, играем игри и бъбрим за това онова.
Обсъждаме по-сложни и дълбоки теми без притеснения и се отваряме за дейности, които в клас ни смущават – като да почетем лека поезия и да напишем нещо заедно.
Накрая завършваме с Experience Board – постер с нашите впечатления от престоя ни.
В промеждутъците рисуваме, плетем или просто се радваме на чаша кафе или чай на масичка в двора.
И всичко това, подкрепено с онлайн група, където преподавателите организират процеса, публикуват кратки любопитни или полезни материали, а участниците споделят свои снимки, преживявания и задават въпроси.
При всеки промяната протича по различен начин, с изненадващи открития и спадове, но едно е сигурно – след определен период от време в тази мозайка от занимания човек открива непознати или позадрямали страни от себе си и продължава с увереността, че ще се справи. Органично и увлекателно, през преживяванията.
