Може ли да се окаже, че не проблемът е това, което ни спира, а залепването за решението, което му измисляме? The problem is not the problem. But the solution is.
Illustrations by Ivan Haidutski
Какво имаме предвид? Да вземем пример от света на бизнеса, където нещата се следят изкъсо, защото имат непосредствени материални проявления:
- Доказано е, че в редица случаи, мерките, които взимаме, за да решим даден проблем, всъщност го задълбочават.
- Пример: в тази статия можете да прочетете за фирма за провеждане на обучения, която сключила договор с правителството на САЩ. Всеки месец фирмата трябвало да изпраща редица доклади с подробности за цялата свършена работа. Ако отчетът бил непълен – компанията не получава заплащане за пропуснатото. Ако имало допуснати грешки – докладите били връщани, а плащанията – забавяни. Ако в отчета цифрите били завишени, компанията рискувала да се сблъска с обвинения в измама.
Грешките в тези отчети се оказали сериозен проблем за компанията. За да се надвие проблема, били въведени допълнителни одити. Дългосрочно обаче това не помогнало – напротив – броят грешки продължавал да нараства. Това, което се случвало, било класически пример за ситуация, в която решението създава още по-голям проблем от първоначалния казус.
На колкото повече нива се извършвали проверки, толкова по-малко хората, които подготвят отчетите, се считали отговорни за това данните да са максимално верни. Така започнали да допускат още повече грешки. Съответно още повече процедури по одит били въвеждани. Така решението – одитът – водело до задълбочаване на проблема.
Друг пример – промоционалните съобщения, изпращани от различните сайтове и фирми, от които някога сме пазарували, които целят да реализират нови продажби. Колкото повече съобщения изпращат те – толков по-малко реакция генерират. Колото по-малка реакция, толкова повече промоционални съобщения се изпращат. и толкова по-неефективен става този рекламен канал.
Около нас има много примери за това как често “повече от същото” генерира все по-малко от желания ефект. Този принцип вероятно е валиден за всеки един от нас в някоя сфера на живота. Въпросът е да установим в коя. Кое от нещата, които правим , вече не дава желания резултат? Може би някога одитът е помагал цифрите да са по-прецизни, но в един момент всяко временно решение спира да работи. И от този момент нататък решението, започва да влошава проблема. Понякога, когато това се случи, се налага да преосмислим начина си на действие и да променим нещо, а друг път е достатъчно да започнем да правим по-малко, да опростим.
Т.нар. бърн-аут (burn out) също се приема за резултат от подобна вечно-повтаряща-се логика, при която сме готови да работим във всяка свободна минута, защото времето все не ни стига. От друга статия, този път от сферата на психологията:
“Прилагането на „рецептата повече от същото“ ни води до т.нар. „игри безкрай“, защото в повтарящия се модел на общуване нито една от двете страни на взаимодействието не разполага с ресурсите да погледне на случващото се по нов начин и съответно да направи нещо по-различно. В подобни случаи ролята на системния психотерапевт е в това да даде нов поглед – предлагайки „рецепта“, която е по-различна от вече изпробваните. Става дума за същото, което казва Айнщайн, а именно:
„Не можем да решим проблемите, като използваме същия тип мислене, който сме използвали, когато сме ги създали.“
Тук е мястото да свържем този принцип с днешното учене на английски или на друг чужд език.
Често подхождаме сякаш имаме един единствен вариант, път, формат или избор как да се впуснем в учене на английски.
Като преподаватели често си служим с временни решения. Понякога “залепваме” за тях. Това води до еднообразие, а за езикът и за способността да го ползваме за комуникация, основно значение има разнообразието. Нуждаем се от разнообразни ситуации, сценарии и контексти, за да навърже съзнанието ни отделните части на пъзела. Важно е да участваме, да внесем в разговора собствените си теми и дневен ред. Да не се осланяме прекалено на учителските насоки и темите, предложени в учебната система.
Нужни са правила и стабилна основа, но най-вече е нужен опит – и то лично придобит. Наша цел като преподаватели, особено в курсове по английски за възрастни, е да предложим поглед отстрани и нова гледна точка, за да върнем отговорността обратно във вашите ръце. Да не правим “мечешка услуга” и да не ви лишим от личната ви отговорност (както в случая в компанията по-горе) – ние да се превърнем във ваш “одитор” и да ви направим зависими от постоянната нужда от преподавател.
Онлайн курса по разговорен английски, който предстои, си поставя за цел да открие с какво сте се наситили в опита си с английския език дотук и да предложи свежа гледна точка. И разбира се поле за добиване на нов опит и изпробване на наученото.
