Защо да четем книги, когато можем да си пуснем сериал с 5 сезона, да гледаме прецизно таргетирани към нашите интереси клипчета или да избираме артикули онлайн?
Понякога докато четем за собствено удоволствие, откриваме идеи, които ни се иска да картотекираме и да вкараме в по-обширна библиотека от материали. Към тях да се връщаме, когато имаме нужда от точна формулировка, на иначе смътните усещания.
Открийте сами идеите, които се повтарят сред думите на авторите по-долу, относно защо да четем книги и защо литературата не е отживелица:
Все повече и повече от нашето общество е съсредоточено върху картини и изображения, което е нещо красиво. Но някои от най-важните части на живота не са видими на снимки.Кевин Кели
¶
“(…) литературата показва, че някога колективните езици са функционирали другояче и благодарение на тях са се раждали други представи за света. Ето затова си струва да четем – за да възприемаме тези други представи и да се убеждаваме, че нашият свят е един от възможните и със сигурност не ни е даден веднъж завинаги.”
¶
Досега психолозите са установили, че умението за плодотворно четене е един от признаците на психичното здраве. Плодотворно означава четене с разбиране и съпреживяване на на това, което четем. В моменти на тревожност и стрес не четем. Хората, страдащи от психози, почти изцяло губят това умение. Затова четенето е привилегия на здравия и устойчив ум.
¶
Литературата е една от малкото области, които се опитват да ни задържат при конкреността на света, защото по самата си природа винаги е психологическа. Съсредоточава се върху вътрешните мотиви и основания на героите, разкрива опита им, иначе недостъпен за другия човек, или просто провокира читателя да интерпретира психологически тяхното поведение. Само литературата е в състояние да ни позволи да навлезем дълбоко в живота на друго същество, да го разберем и да преживеем съдбата му.
Когато четем, участваме в живота на някой друг и се превръщаме в него. Гледаме с неговите очи, приемаме света със сетивата му, мислим като героя, който ни тегли след себе си. Хората, които четат романи, са някак по-големи, тяхното съзнание е по-обширно, защото живеят живота на други хора, макар и за кратко.
¶
Когато кажем: Кралят умря, а после умря и кралицата, това е история. Но когато кажем: Кралят умря, а после кралицата умря от мъка, имаме фабула. Всяко фабулиране е преминаване от въпроса Какво стана после? към опита да разберем отговора въз основа на собствения си опит: Защо стана така?.
Първите две десетилетия на 21-ви век несъмнено принадлежат на сериалите. Влиянието им върху начините на разказване (и съответно разбиране на света е революционно). В днешния си вид сериалът не само разтегна във времето участието в разказването, генерирайки различното му темпо, разклонения и аспекти, но и внесе свои правила. (…) Потенциалът за следващ сезон създава необходимостта от отворени финали, в които няма как да се появи и разгърне докрай тайнственият katharsis (…). Усложняването и незавършването, постоянното отлагане на наградата подчинява и хипнотизира.
¶
Когато гледаш телевизия или филм, гледаш неща, които се случват на други хора. Прозата е нещо, което изграждаш от двадесет и шест букви и шепа препинателни знаци, и ти, и само ти, използвайки въображението си, създаваш свят, населваш го и гледаш през други очи. Усещаш неща, посещаваш места и светове, които иначе никога не би познавал. Научаваш, че всеки друг там някъде също е и аз. Ти си някой друг и когато се върнеш в собствения си свят, си леко променен.
¶
Една изтъркана, износена идея не е изтъркана и износена за някой, който се сблъсква с нея за пръв път. Не обезсърчавайте децата да четат, защото смятате, че четат грешното нещо.
Добронамерените възрастни могат лесно да унищожат любовта на детето към четенето: спрете детето да чете това, което му харесва, или да му дайте стойностните-но-скучни книги, които харесвате (…). Ще получите поколение, убедено, че четенето не е готино или още по-лошо, че си е направо неприятно.
¶
Четенето е приключение. Когато започнах да чета сериозно, се почувсвах развълнувана и утешена едновременно. Литературата е смесица от непознатост и признание. Ситуацията може да ни отведе навсякъде — през времето и пространството, земното кълбо, през животите на хора, които никога не могат да бъдат като нас — в сърцето на мъка, която никога не сме изпитвали — при престъпления, които не бихме могли да извършим.
И все пак, докато пътуваме по-дълбоко в странния свят на историята, усещането, което получаваме, е, че сме разбрани – което е странно, когато се замислите, защото обучението в училище се основава на това дали разбираме или не това, което четем.
Всъщност историята е тази, която разбира нас.