Чудесни учебници по английски, излезли преди година, вече се нуждаят от адаптиране
Учебници по английски?
Напоследък е истинско предизвикателство да седна и да напиша нещо. Усещането за извънредност на ситуацията отстъпи място на по-злободневни емоции, но атмосферата, която традиционно свързвам с ученето на английски, вече отчетливо не е същата.
Много от темите във всички учебници по английски не се приемат така радушно както преди – не само заради „изолацията“ и специалните мерки, а и заради все по-бързо трансформиращия се дневен ред по света и нас:
> Пътувания: доскорошният хит сред темите в повечето учебници по английски, сега носи усещането за празно летище. Текстове за обикаляне на забележителности, галерии и музеи в някоя европейска столица например, днес звучат налудничаво. Трансграничното пътуване, най-близко до детските сърца, е това с кола до Гърция за гирос и морски дарове.
> Видове транспорт: за тези над 3-годишна възраст, влаковете, автобусите, багерите и самолетите вече сякаш не представляват особена тръпка. Повечето деца в София не са се возили на влак или поне не по необходимост. Гара, перон и локомотив са думи, които тук излизат от обращение. Колите са КРАЛЯТ на транспортните средства, но биват допуснати и мотори, тротинетки, скутери и от тях да мине – колела. Или хора, които се придвижват, скачайки от покрив на покрив (паркур).
> Известни личности: трудно е да се открие личност, масово позната сред децата като известен актьор или музикант. Най-често учениците се екзалтират от влогъри, професионални геймъри и футболисти или някой шеф-готвач.
Успявам да ги разсмея с весели образи като Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и Гъмбол, например. Често герой на деня може да се окаже някое дете в отдалечен американски щат, което свири на музикалния инструмент казу, в клипче, гледано милиони пъти.
> Филми: тук темите, които имат шанс за благосклонна реакция, са анимация, аниме и сериали. Добрите стари игрални пълнометражни филми сякаш тънат в негласно забвение, ако не съдържат супергерой и не са епични.
> Професии: познахте – никой не иска да е пожарникар или космонавт. А инженер и водопроводчик са сред абстрактните професии. Уроците за фермери и техните ферми се гледат все още уважително, макар и леко дистанцирано. Сред желаните професии са дегустатор и … геймър разбира се – това е многомилионен спорт.
> Понятия, свързани с устройствата: добрите учебници по английски масово се стремят да са по-близки до учениците и тяхната реалност. Когато обаче някой термин се смени бързо, думата става неразпознаваема. Например „chat” днес е дума-отживелица. Днес казваме „пращам съобщения на някого“ или „message someone”. Децата гледат с неразбиране на термини, които доскоро сме считали за част от “новостта”.
И така чудесни учебници, излезли буквално онзи ден, се оказват закъснели. Реално старите пред-технологични учебници се открояват като много по-актуални и адекватни, защото съдържат повече теми свързани с психология и различни типажи хора, странни таланти, синя храна, навици и еклектика.
Днешните деца са практични и еклектични. Умеят да заблуждават, че са големи хора. Но са деца и винаги са щастливи, когато се държим с тях като с такива – когато им зададем граници и ги приканим да изпеят някоя традиционна детска песен на английски. Когато се уверят, че никой в групата не смята това за скучно, всички се наслаждават и на най-тривиалната детска песен в учебника.
Понякога се ядосвам, че нямат отношение към нещата, които вчера са били закон и мярка за висока култура, но после си давам сметка, че в техния разнороден свят има място за всичко. Наша задача е да им го представим и те, през днешните си очи, ще намерят място и за него. Важно е да си дадем сметка, кои от нещата, които за нас са даденост, са непонятни за децата около нас. Кои теми в нашите учебници по английски или по български имат нужда от разяснения, наши лични примери и истории, снимки и реални предмети, за да е по-богат света, в който вчера и днес съжителстват.
Повече за подхода ни в курсовете за деца тук.
А за порастнали – тук.
Фейсбук страница – тук.
