Как да уча по-лесно? Отговорът е в ръцете ни – буквално.

Можете да намерите голям брой чудесни статии с конкретни техники “Как да уча по-лесно и ефективно?”. Целта тук обаче е да започнем поредица, която да изследва ролята на тялото в ученето. Защото често си представяме ученето като процес заключен в главата, която сякаш е откъсната от останалата част на тялото (както се вижда от илюстрациите по-долу). Предлагаме да излезем за малко от тази представа и да потърсим подкрепа отново съвсем близо – в собствените ни ръце.  

Кои сме ние?

Виж тук

В книгата си „Ръката“ Франк Уилсън стига до заключението, че ключът към еволюцията на интелекта се крие в особеностите на човешката ръка. Без нашите изискани “ръкавички”, твърди той, нямаше да има смисъл да отглеждаме големи мозъци. 

Неговата книга отбелязва значението на специалната структура на нашите ръце както за живота ни днес, така и за историята на вида ни. 

връзка между ръцете и мозъка

Илюстрацията на малкия човек в ляво показва в по-големи размери частите на тялото, с които мозъкът е най-заетПо-вероятно е да покажем на света лицето и ръцете си, отколкото всяка друга част от себе си.

 

5 начина да използваме ръцете си в подкрепа на ученето:

И на английски често използваме изрази свързани с ръцете: “touching on an important point” (докосвам/засягам важна тема); “grasping a concept” (с/хващам концепция); “getting your arms around an idea” (обхващам идея с ръце, успявам да разбера нещо объркващо);  “taking a hands-on approach” (да използвам ръцете си – предприемам практически подход); “reading a map like the back of your hand” (чета карта като опакото на ръката си, без затруднения, като нещо добре познато). 

Както и добрата стара шега “If you want me to stop talking, tie my hands!” (Ако искаш да спра да говоря, трябва да ми вържеш ръцете!). И, разбира се, ръцете буквално говорят, когато човек използва жестомимичен език. Езикът и ръцете, ръцете и интелекта са тясно свързани. 

За да сравним с краката например, можем да мислим с образите от песента на Нанси Синатра “These Boots Are Made for Walking”, излиза, че е точно така – краката (these boots), са действително основно предназначени за ходене (are made for walking). Еволюцията на човека и способността да се придвижва на два крака освобождава ръцете му за безброй нови дейности. 

Да видим потенциала на кои съзнателни и полезни действия с добре познатите ни хей ръчички, хей ги две може би пропускаме, когато се питаме как да уча по-лесно или по-ефективно…

Писане на ръка (handwriting)
разговорен английски онлайн

Писането на ръка най-непосредствено среща мисловните и физическите процеси, които протичат през нас.

Американският писател Нелсън Алгрен пише: „Винаги мисля за писането като за нещо физическо.“

 

Хемингуей пък твърдял, че пръстите му вършат голяма част от мисленето вместо него

 

Ловкото боравене с клавиатурата свързваме с продуктивност, но какво ще стане с по-фините, психологически и творчески ползи от писането на ръка?

Няма съмнение, че живеем във време на цифрови устройства, които се състезават за времето и вниманието на децата. Да, тези устройства отварят нови възможности за познание и учене, но цифровият свят може да почака. Нищо не може да замести физическата игра и решаващата връзка ръка-мозък, която стои в основата на онова, което предстои. Първите 2000 дни на детето са пълни с приключения, открития, създаване на връзки и опознаване на света – особено чрез ръцете. Детето в този период създава невронни вериги в когнитивните, лингвистичните и двигателните центрове, които по-късно са и в основата на грамотността.

Същите тези цетрове по-късно се стимулират при писането на ръка. Физическото изписване на думите ни свързва по-осезаемо с това, което пишем. Изследванията също така показват, че изписването на нещо на ръка подобрява способността да го запомним. То подобрява паметта, увеличава фокуса и способността да виждаме връзките. 

Писането на ръка ни принуждава да забавим темпото и да се насладим на момента – рядкост в днешния свят на неотложност. Внимателното изписване на буквите позволява на мозъка да почива, което може да събуди творческия импулс.  

Забелязали ли сте как почеркът се променя в зависимост от писалката? 

Когато използваме писалка или молив, вместо клавиатура, имаме повече начини да изразим своята креативност. Помислете само за тънкостите на почерка: промяна дебелината и наклона, измисляне на собствен “шрифт”, използване на цветове, символи, стрелки или линии, комбиниране с рисунка и скици. В комбинация с хартията (която може да бъде на редове, квадратчета, рециклирана, оцветена и т.н.), ръкописният израз варира според разноликите ни мисли и настроенияВсичко това е далеч по-статично и фиксирано, когато използваме компютър, телефон или таблет. Грешките, които допускаме, преформулирането заличаваме напълно. А когато пишем на ръка всичко остава върху картата на листа – задраскано, в скоби или дори покрито с коректор. 

Всички ползи от писането на ръка с пълна сила важат и при учене на английски. Как да уча по-лесно? Правете списъци, водете си дневник, правете записки, докато гледате интересно видео или слушате нещо, което ви вълнува, преписвайте думи и изрази, които ви правят впечатление. Изследвайте сами разликата между писането на клавиатура и на ръка, но още повече между писането и не-писането, записването и не-записването. Опитът ни показва, че учениците, които с желание записват всичко, което им прави впечатление по време на час, са много по-успешни и по-лесно правят скок напред в знанията и уменията си. 

Скоро тук ще добавим линк към статия, която да даде идеи как да уча по-лесно думи, да ги записвам и систематизирам. И като цяло как да подпомогнем процеса на учене на английски с помощта на добрите стари тетрадка, химикалка, ръка, мозък и ние – връзката между тях. 

Възможният проблем тук е основно “Нямам време!”. Често мислите ни са на няколко места едновременно и това със сигурност не ни прави по-ефективни. Да седнем и да напишем върху листа нещо ни помога да хвърлим котва и наистина да дадем време на мозъка да се свърже с информацията, да направи нужните връзки, за да не ни се налага да се връщаме отново и отново на същото “пристанище”. 

За деца: Пресичане на средната линия на тялото
как да уча по-лесно

“Тhe brain is a highly complicated organ that thrives on movement.”

“Мозъкът е изключително сложен орган, който вирее чрез движение.”

Представете си линия, спускаща се по средата на тялото, разделяща го на лява и дясна половина – това е средната линия. Имаме две очи, две ръце, два крака, по едно от всяка страна на средната линия. Пресичането на средната линия е точно това – движение, което пресича тялото, като лявата ръка се протяга, за да извърши някаква дейност от дясната страна на тялото и обратно. 

Тези движения са важни, защото помагат на двете полукълба на мозъка да общуват. Координираното движение към противоположните страни на тялото, като докосването на ръката до противоположния крак например, изисква трансфер на информация между лявото и дясно полукълбо на мозъка през corpus callous. Corpus callous е мрежа от нервни влакна, които свързват двете полукълба и играе важна роля в четенето. Нормалното зрение и разпознаване на думи изисква равно разделение на усилието между лявото и дясното полукълбо и добри връзки между двете (McClelland, et al., 2015). 

Всяко дете се ражда с бариера, която пречи на способността за проследяване с поглед през средната линия на тялото (Biles, 2007). Докато децата растат, с нормалноите физически дейности, тази бариера намалява. Това обаче не важи за всички деца. Средната бариера причинява проблеми на някои ученици и прави ученето много по-трудно, отколкото би трябвало да бъде

Начинът, по който децата учат днес е различен от начинът, по-който предишните поколения са израстнали. Много голяма част от дейностите са свързани с неподвижно стоене, пред устройство или лист. Акадамичните изисквания са все по-големи, а наборът от физически дейности, които децата извършват ежедневно – все по-малък. Съответно на децата се налага да се справят със сложни академични задачи преди в мозъка им да се се формирали всички необходими връзки

Можете да си представите как това се отразява на детето, което със сигурност не иска да предаде очакванията на родителите си, но и не разбира защо мозъкът понякога просто не иска да му сътрудничи. Децата изплзват всевъзможни похвати, за да потушат конфликтът, който възниква между силното желание и невъзможността. Това не е заключение, което се базира на проучване, но много често, когато в клас изпълним няколко наистина прости упражнения, атмосферата в класната стая неузнаваемо по-спокойна. 

Има различни признаци, които могат да ни покажат, че детето има нужда от повече упражнения, които да свързват двете части на тялото. Например: деца научават, че трябва да започнат да пишат от полето. Повечето деца искат да угодят на своите учители и винаги се опитват да започнат от лявата част на листа. Не се замисляме обаче, че за да започнат от полето (в ляво), децата, които пишат с дясна ръка, трябва да преминат “средната линия”. Когато започват и мислят съзнателно за това, те започват до полето – съзнателната мисъл преодолява склонността да избягват пресичането на средата. Но когато вниманието им се насочва към мислене за това, което пишат, а не към формата му, те постепенно се отдалечават от полето и се доближават то средата на листа. 

Когато средната линия не е напълно развита навреме, учениците срещат трудности с определени дейности в класната стая като четене или компенсират с помощта на различни стратегии. Тук можете да откриете примерни целенасочени упражнения, а може да упражнявате пресичането на средната линия и по-неусетно чрез:

– пукане на сапунени мехурчета само с една ръка (детето трябва да се пресегне през тялото си, за да спука балончетата, отплуващи на противоположната страна)

– изтриване на голяма дъска

– миене на кола с гъба и големи кръгови движения 

– игра на Туистър

 – изписване на името си с големи букви във въздуха 

– игри, при които топка се удря с бухалка

– танцуване с развяване на ефирни шалове 

learn the “floss” (танцово движение, с което празнуваме победа например)

Използване на фиджет играчки/инструменти
как да уча по-лесно
фиджет учене

Една статия за тях започва по следния начин: “If you don’t have eyes, children or the internet, you may not have noticed the fidget-spinner craze that is gripping young people’s attention.” (Ако нямате очи, деца или интернет, може и да не сте забелязали манията по фиджетите, която завладява вниманието на малките.) 

Да, ако сте родители на малко дете, е голям шансът да сте запознати с “поп ит”, “скуиши” и всякакви други разновидности на въпросните “фиджет играчки”. Fidget като глагол ознчава да правя малки движения, главно с ръцете, когато съм напрегнат или нетърпелив. В близкото минало нещо сходно с тази идея беше да си играем с бъркалката или захарчетата за кафето, докато сме на първа среща например. 

Ако отидем по-далеч, можем да ги сравним с броеницата в гръцката и кипърската култура. Не само тези народи ползват броеници, но при тях тя не е толкова силно свързана с религията, а по-скоро прехвърлянето на мъниста между пръстите се използва от по-възрасните за развлечение. На английски гръцката броеница е наричана “worry beads” (нещо като наниз, с който си играем, когато сме притеснени, или по ново му – антистрес гердан). 

Тоест връзката между ръцете и способността да се концентрираме, било то върху молитва, било за да преброим овцете в стадото, не е нещо ново. Нуждата от подобни инструменти може да означава проблем с вниманието. Но те могат да се окажат и възможно решение. Фиджет играчките (или още наричани инструменти) осигурят физическа стимулация, за да доведат вниманието и енергията до ниво, което позволява на ума да се фокусират по-добре върху конкретна задача.

Ако трудно се фокусирате, отделете време, докато извършвате конкретна дейност, за да видите колко време отнема и доколко сте прецизни. След това опитайте отново, но с фиджет в ръка. Това няма да осигури научно значими резултати, но може да ви даде по-добра представа за това дали тези играчки помагат или вредят на способността изпълнявате задачи и да не се разсейвате. Децата могат да проведат същия експеримент. 

Във всеки клас има ученици, които непрекъснато се местят в пространството – напред-назад, за да подострят молив, да си сипят вода или да отидат до тоалетната многократно през целия ден. Сидни Зентал, д-р от Университета Пърдю, изучава факторите, които помагат на децата с т.нар. дефицит на внимание и хиперактивност да бъдат по-успешни. 

Всъщност тази съвременна “диагноза” е подвеждаща, защото не става въпрос за недостиг на внимание, а за извънредна бдителност към всичко в заобикалящата среда. Д-р Зентал открива, че едновременното извършване на две дейности, които използват различни сетива, помага на децата да се фокусират върху първостепенната задача. Вторичните задачи, често са именно тип “фиджет”, които децата могат да изпълняват механично, докато работят по друго иначе “скучно” задание.

Фиджет играчките помагат също в моменти на тревожност, благодарение на успокояващите качества на повтарящите се движения. Макар да не се считат за дългосрочно решение, подобни играчки могат да бъдат чудесен начин да се освободи моментно напрежение и да помогне на дете да премине през трудна емоция. Тук можете да намерите повече информация какви са изискванията към “добрия” фиджет, така че да изпълнява предназначението си:

– да разчита на чувството на допир, да не отвлича очите от учителя

– да се събира в ръката 

– тих

– евтин

– да е безопасен – разтегливите фиджети например удрят силно, когато се разтеглят и пуснат рязко 

– да са инструменти, а не играчки – топките например не бива да отскачат

Използване на ръката като дистанционно управление на човешкото тяло - су джок
су джок учене на език

В Индия, Корея, Русия, Австралия и много други страни Су Джок е широко приет метод, но във Великобритания например и много части на Европа това е терапия, която не е получила признанието, което заслужава. Kакво представлява Су Джок?

Su = ръкаJok = крак. Корейски думи, отнасящи се до метод, който използва ръцете и краката като зони за лечение на цялото тяло. Професор Парк Дже Ву е корейски учен и философ и създателят на Su Jok. Чрез своите научна работа той е разработил редица прости и ефективни способи за лечение, които са получили широко признание сред лекари, практици и хората, които са ги изпробвали. Ръцете и краката ни са ситеми на кореспонденция. По тях има силно активни точки, свързани с всяка област на тялото. Когато тези точки се стимулират, енергийните вълни се предават към съответния орган и мозъка. 

Има различни начини за въздействие върху точките на съответствие. Това може а се случи чрез почукване върху твърда повърхност (особено подходящо, когато искаме да стимулираме мозъка, защото неговите точки са разположени на върха на пръстите), можем да използваме молив с изтъпен връх, специални инструменти или семенца. Един от тези инструменти е масажното пръстенче, което се продава редом с различните фиджети, които говорихме по-горе. Масажното пръстенче е от полза, когато трябва да прекараме дълго време седнали, защото позволява своеобразен масаж на цялото тяло (например при при пътуване), за да избегнем схващането и застоя на енергия. Отразява се добре на гърба, гръбначния стълб и така държи мозъка буден и кръвоснабден.  

От книгата на Пак Чже Ву “Су Джок – лечебните пръсти”: “Горната фаланга на всеки пръст съответства на главата; там се разполага проекцията на главния мозък. Затова, когато пишете на компютър или свирите на пиано, вие стимулирате своя мозък и си помагате да мислите по-добре. За децата са много полезни игрите, които развиват точните движения на пръстите на ръката. Когато работят с детайлите на конструктора или изрязват с ножица фигурки от хартия, те стимулират активните точки на съответствие на пръстите. Същото може да се каже и за игрите, при които се стимулират пръстите на краката. 

Преди да започнат да приготвят уроците си, полезно за децата е да постоят на пръсти или да подскачат, опирайки се само на пръстите на краката; още по-добре е да потанцуват на пръсти с музика, както правят балерините.” 

При проблеми с паметта например се препоръчва стимулирането на зоните на съответствие на черния дроб, защото при проблеми с него един от най-честите симптоми е намаляването на паметта. 

 

Йога с пръстите на ръцете

Пръстите са като електрически вериги, свързващи и пренасочващи енергията. Мудрите, жестове на ръцете и пръстите, използвани в много аюрведически традиции, са ефективни и лесни инструменти за успокояване, фокусиране, енергизиране, избистряне на мислите и емоциите. 

Нервността например в повечето случаи е признак на слабост – на прекалено голяма разпиляност и слаба вътрешна устойчивост. Тези позиции на пръстите, комбинирана с осъзнато, забавено, фино дишане действа укрепващо и успокоително като хвърлена котва. 

Бухльови очи:

Докоснете върха на показалеца и палците си заедно. Направете бухалови очи. Какво виждате?

Сега обърнете ръцете нагоре и ги подпрете на коленете, ако седите. Тази позиция на пръстите ще помогне да се концентрирате и да изчистите ума си, така че да е лесно да научите нови неща. Можете да го използвате, за да се успокоите, когато се чувствате напрегнати. Вкъщи или в училище. Също така е идеалната мудра преди лягане, ако ви е трудно да заспите.

Поставете върховете на пръстите един до друг, отправете поглед нагоре, поставете върха на езика си по време на вдишването на небцето, а по време на издишването спуснете езика отново и така направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания – почти веднага желаното от вас ще дойде наум. 

Също така, ако за по-дълго трябва да се концентрирате върху нещо, ако се нуждаете от добри хрумвания, ако желаете да запаметите прочетеното. Това положение на ръцете активира съвместната работа на лявата и дясната половина на мозъка. Препоръчва се в курсовете по трениране на паметта и по мениджмънт. 

Повдигнете двете си ръце пред нивото на слънчевия сплит. Заключете пръстите. Оставяйки показалеците и палците разширени. Показалците и палците на двете ръце трябва да бъдат долепени. Показалецът сочи към небето, а палецът да сочи към пода.

Тази позиция на пръстите е особено полезна преди изпити, интервюта и говорене пред публика за повишаване на самоувереността и преодоляване на притеснението.

В училище децата бързо се научават да броят наум, без да си помогат с пръсти. В университета студентите се явяват на изпит, разчитайки само на информацията, която са запаметили. Кандидатите за работа правят тестове за интелигентност, по време на които взаимодействието им със света е ограничено до отбелязване на отговор. Това, което прозира зад тези практики, е, че в масовото разбиране интелигентността произхожда от мозъка и само от мозъка. 

Приемливо е да се използват помощни средства, за подпомагане на мисленето, само ако умствените способности все още се развиват или вече намаляват. За останалата част от нас обаче това често се счита за слабост.

Представете си обаче игра на скрабъл: играчите докосват, преместват и пренареждат получените плочки. Ако мисленето просто се случваше само „в главата“, каква е целта на тези естествени действия? Хората са по-креативни и по-ефективни, когато решават проблеми с ръце: мисленето е въплътена дейност, заложена във физическа среда, а ръцете са първата ни най-пряка връзка с нея. Използвайте ги докато учите – без значение дали просто за да драскате безцелно по листа или целенасочено да окривате пълния им потенциал. 

Your hands – forever and always with you 😉

Подарък за всички, които стигнаха до края...

My Language Inventory съдържа 10 въпроса, които ще ти помогнат да разбереш по-добре нагласата си към ученето на английски и да насочиш вниманието си към важните моменти. 

Получаваш и идеи как да използваш въпросите, за да постигнеш максимално въздействие. Чудесен инструмент да раздвижиш нещата, когато забуксуват.

Сподели:

Share on facebook
Facebook
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp