Днешното образование: онлайн обучение, отваряне на училищата, затваряне на училищата, карантина, матури, матури в карантина, олимпиади, прием в детска градина, прием в първи клас, вътрешно оценяване и външно оцняване, дефицит на вниманието, хиперактивност… Това са нещата, които най-често чуваме във връзка с образованието на нашите деца.
Видно е, че днешното образование има нужда от промени, но преди да се засилим към решаването на поредния конкретен казус, подменянето на чинове и столове, да помислим кой е големият дефицит на образованието. Онова, от което децата отчаяно имат нужда.
Като отправна точка предлагаме свободен превод на думите на Сър Кен Робинсън, с когото за съжаление се разделихме през 2020-та.
Сър Кен Робинсън е известен британски автор, занимаващ се предимно с проблемите на модерната образователна система. В популярната култура той е известен като най-гледания презентатор на TED с лекцията “Убиват ли училищата креативността?“, преведена на 64 езика и гледана над 70 милиона пъти. Думите му от 2006-та са все още болезнено актуални, макар и казани с усмивка и типично ведрото му отношение.
Разговорът, от който е откъс текстът по-долу, е озаглавен “Идеалното образование”.
❝Децата се раждат с огромни възможности… безкрайни възможности. Имат огромен апетит да учат. Малките бебета през първите осем месеца се учат да говорят без никой не ги учи. Ако сте родител – не сте учили детето си да говори. Това е твърде сложно. Вие нямаше да имате време, а детето ви нямаше да има нужното търпение.
Това би било все едно да седнете с детето си на осемнадесет месеца и да кажете:
„Виж, трябва да поговорим. Вероятно си забелязал различните шумове, които майка ти издава през последните осемнадесет месеца. Някои от тях са имена на неща, ние ги наричаме съществителни. Има и други звуци, които издаваме, които не са имена на неща – те са имена на това, което правим с нещата, наричаме ги глаголи. Ако промениш шума, който издаваш, можеш да разкажеш какво ще правиш или пък какво вече си правил. И не се притеснявай за подчинителното наклонение – и без това никой не го разбира.”
Децата попиват езика през кожата си.
Не работи така. Децата попиват езика през кожата си. И ако израснат в дом, където се говорят шест езика, те просто ще научат всичките шест. Децата обичат да учат. Проблемът, който имат, е с образованието – времето, през което решаваме систематично да им преподаваме неща.
И често динамиката на обучението действа подривно на естествената динамика на учене.
Всички ние сме родени в два свята:
Има свят, който е съществувал преди да влезете в него. Който е бил там и преди да се родите – това е светът на историческите обстоятелства. Това е светът, който съществува, независимо дали вие съществувате или не. Той остава там и след вас.
Но има и друг свят, който съществува само защото вие съществувате. Това е светът, който е възникнал, когато вие сте възникнали. Това е светът на вашето лично съзнание, светът на вашето „аз“. Това е и светът на вашите собствени тревоги, надежди, стремежи, таланти, страхове, амбиции и така нататък.
Образованието е изпълнено с външния свят, а повечето проблеми, с които децата се сблъскват са свързани с техния вътрешен свят.
Образованието е изпълнено с външния свят, а повечето проблеми, с които децата се сблъскват са свързани с техния вътрешен свят.
Така че, по начина, по който аз го виждам, ролята на образованието е да помогне на децата да разберат света около себе си – това е видимо съществено, но също и светът вътре в тях, за да могат да станат състрадателни, цялостни и ангажирани личности.❞
За мен големият дефицит в образованието в момента е степента, в която се проваляме да ангажираме вътрешния свят на детето и да разпознаем какви биха могли да станат децата ни, ако инвестирахме достатъчно от нашето време, усилия и собствено съзнателно разбиране, в това децата да видят истинските си таланти и възможности.
