Какви са проблемите, които учениците срещат с фразеологичните глаголи? Никакви. Как така никакви? Ами те просто не ги ползват.
*Keep out! = Do not enter/Remain outside!
1. Защо phrasal verbs са толкова често използвани в английския език?
-
Използват се често, защото заместват “по-сложни” глаголи (обикновено идващи от латински), които обичайно подхождат на по-формален или по-технически контекст:
accelerate = speed up
cancel = call off
necessitate = call for
execute = carry out (a research)
discover = find out (често българските ученици погрешно заменят двата глагола с understand – например: She understood that he’d been cheating on her. > She found out that he’d been cheating on her.)
disintegrate = fall apart
и много други…
Често в българския могат да се открият сродни на по-формалния вариант думи – в случая с accelerate например – глаголът е познат от техническия си смисъл, cancel – познат за всеки, ползвал някога компютър, execute, discover… Сами виждате откъде идва склонността да използваме “по-тежките” (но познати) глаголи, за сметка на по-естествените и пълни с движение, но и първоначално по-объркващи phrasal verbs.
-
Правят комуникацията по-бърза, лесна, стегната и непосредствена. Помагат да “изгладим ръбовете”:
Например:
While in Lisbon, she picked up some Portuguese.
Вместо:
While in Lisbon, she learned some Portuguese without attending classes/without much effort/without being taught.
Дословният превод от български обаче обикновено тръгва по трънливия път на описанията.
Например, ако искаме да помолим някой да говори по-силно по по време на презентация/телефонен разговор:
Could you speak more loudly, please? Could you speak louder? Speak more louder? Speak a little bit more louder? Като при превода възникват редица въпроси в съзнанието на говорещия: Наречие ли трябва да използвам? Как се формира сравнителната степен? A little или a bit да използвам? Което създава и несигурност.
Could you speak up, please? – Изказът е опростен и попада право в целта.
2. Защо фразеологичните глаголи (phrasal verbs) са отбягвани от мнозинството ученици?
В по-ниските нива често phrasal verbs се преподават много пестеливо и то основно в буквалния си смисъл (stand up/sit down например), а в малко по-напредналите нива на английски език (intermediate, upper-intermediate) изведнъж се появяват в голяма концентрация и то главно с идиоматичното си значение.
И така, ако до този момент сме използвали phrasal verbs буквално, вероятно по естествен път бихме сформирали глагол като put out (We usually put the cat out at night. = we put it outside). Но идиоматичното put out a fire/a cigarette/the light ни е все още чуждо. Това, което създава най-голяма трудност и допринася за мистиката, която заобикаля глаголите, съставени от повече от еда дума, е фактът, че тяхното значение често не може да се извлече от разбирането на съставните им части. От друга страна първоначално можем да се възползваме именно от това объркване. Буквалното значение може да бъде котвата, която да помогне да запомним идиоматичното. Можем да запомним например:
put out the cat е фразеологичният глагол, който използвам, когато изгасям огън, цигара или лампата
Използването на дълги списъци phrasal verbs, групирани по глагол също има потенциала да ни откаже от използването на подобни глаголи. Например:
По-добре да основем традицията на “one phrasal verb a day” или “phrasal verb of the day”, отколкото да се затрупаме с купчина глаголи – най-различни по значение, контекст и употреба.
Съществуват няколко различни ситуации, които са привидно идентични на повърхността. Съзнателно или не, като ученици забелязваме, че говорим за една нехомогенна група глаголи. Единственото, за което можем да сме сигурни в дефиницията на фразеологичните глаголи, е че са съставени от повече от една дума. Това е и по-общото понятие – multi-word verbs, с което назоваваме три условни групи глаголи:
Prepositional Verbs (предложни глаголи – очевидно глагол + предлог)
Phrasal Verbs (фразеологични глаголи – глагол + частица)
и хибрида между по-горните две
Phrasal-prepositional Verbs (Тук няма превод, защото би звучал твърде смущаващо. Това, което можем да запомним, че това е един глагол, съставен от три думи – типичен пример look forward to something)
Да разгледаме примера „look up“.
– „up“ изглежда като предлог/наречие и си е така! I looked up at the sky. Ако използваме “up” като една от тези части на речта и я комбинираме с глагола “look”, думата просто ни казва НАКЪДЕ да се насочим. Можем да погледнем надолу (down), нагоре (up), надясно(right), наляво (left) и т.н. Видно е как „up“ не променя значението на глагола „look“, а само добавя подробности.
– „up“, когато се използва като частица с „look“, образува фразеологичния глагол „look up“, който означава грубо опитвам да намеря определена информация в книга (или онлайн). He always looks up new words in the dictionary. В този случай „up“ променя значението на главния глагол и образува изцяло ново определение.
To be continued…
