Дистанционното обучение дойде отведнъж – не съвсем неочаквано, но съвсем категорично. И след първата седмица с изцяло онлайн обучение на всички наши ученици от втори до седми клас можем само да кажем: радваме се, че нашите деца и родителите им прегърнаха идеята да останем свързани по този начин, без съпротива или недоволство, а всеотдайно, с отворени очи и любопитството на начинаещия. Ето какво разбрахме през първите седем дни:

Хубаво е, че:

·Стоим си по пижама и пантофи, хапваме по някоя бисквитка и не се притесняваме да станем, да се протегнем или да се пораздвижим

.·Всичко е под ръка – не можем да забравим учебници, тетрадки или помагала.

·Не влачим, теглим или носим 20 килограмовите раници.

·Седим си пред компютъра, таблета или телефона и имаме време за всичко.

· Все има някои наблизо, който да притича на помощ с техниката.

· Има толкова нови и интересни неща, които могат да се научат през технологиите.

Не толкова хубаво:

· Забравяме кога започва поредният час. Оказваме се закъснели или недотам подготвени.

· По-трудно ни е, когато няма кой да прегледа писанията ни дума по дума и да ни поправи.

· Налага се да сме по-отговорни и да разчитаме на собствените си усилия.

· Не можем да скачаме и пеем заедно, а и някакси не ни идва да се скараме.

· Липсват ни игрите с листчета, топка и общите проекти

А Вие, деца и родители, как намирате онлайн обучението?

Кое Ви хареса и затрудни?

Имате ли идеи и виждания как да се подобри (не само за ученето на английски, а и за всички предмети)?