Как да се отпусна да говоря на английски?
Преди време учителите, учебниците и курсовете наистина бяха вратата, през която почти всеки, който иска да ползва английски, преминава, за да открие информация за лексиката, културата, привичките и звученето на англоговорящия свят.
Всички знаем как седят нещата днес. Знаем, че всеки за нула време може да се въоръжи с повече материали от тези, с които са разполагали дори опитните преподаватели преди.
А дори без специални материали, много ученици са „самоуки“ или „самообучаващи се“ чрез YouTube видеа, статии и какво ли не – подбират това, което им е интересно и им върши работа, прихващат думи, изрази, произношение и начин на изразяване. Някои дори говорят с подчертан акцент без никога да са разговаряли с носител на езика.
Колко често обаче вместо да гледаме и попиваме заставаме от другата страна и записваме себе си на видео? От пасивен слушател до активен „говорител“ – крачка, която ни превръща от наблюдатели в участници, позволява ни да видим себе си отстрани – нещо, което само преди 10 години беше истински лукс. Ето поне 6 от начините, по които снимането на видеа ни помага да се отпуснем да говорим на английски:
1.
В последно време все по-често работим от вкъщи и е полезно да видим отстрани какво успяваме да предадем на събеседниците си, когато не сме лице в лице. Умението да общуваме уверено във видео платформите увеличава шансовете ни да бъдем наети на работа. Когато се питаме “Как да се отпусна да говоря английски?” – както за всяко друго умение и тук всичко опира до практика, практика и отново практика. Но за да не повтаряме в практиката едни и същи грешки, понякога е добра идея да погледнем на себе си като странични наблюдатели. Именно така можем да се уверим, че посланието, което предаваме е същото като това, което се мъдри в главата ни. Не винаги двете съвпадат, което ни води към следващата точка.
2.
Във видеата можем да наблюдаваме както езика на тялото, така и да открием (понякога с първоначален ужас) особености в начина ни на изразяване – като паразитни думи, мънкане, неясно произнасяне на някои звуци и така често разпространеното говорене с полузатворена уста и стегната челюст. Добра идея е да имаме търпението да изгледаме видеото поне три пъти. С всяко следващо гледане ще ставаме все по-неутрални в наблюденията си и ще можем да се абстрахираме от някой кичур коса, който не е на правилното място, както и от открията по отношение на тембъра ни.
3.
Когато се записваме и после можем да слушаме гласа си, това в голяма степен подобрява говорните ни умения. Така разбираме до колко звучим убедително и кое, освен липсата на достатъчно езиков запас, всъщност ни спъва в по-гладкото изразяване.
Можем да се запитаме следните неща:
- Скоростта ни на говорене подходяща ли е за дадената ситуация? Подобна ли е на тази на събеседника ми (ако е диалог)?
- Колко пъти звучим колебливо и запълваме с паразитни думи? Колко често се поправяме?
- Интонацията ни съответветства ли на емоцията?
- В разговор с други хора адекватно ли отговаряме? Как другите реагират на нас?
- Можем да обсъдим с преподавателя или другите участници в групата как звучим и какво можем да подобрим.
4.
Когато работим в група, често задаваме домашното във видео формат, например:
Make a 3-minute presentation about а project you completed at work.
Обикновено преди да изпратят окончателния вариант, учениците записват поне два опита, като преди това правят план на изложението си или го проиграват „на сухо“. На други им е по-лесно първо да се изразят в писмен вид, като така се поразтърсват за подходящи думи или фрази.
Друг формат са мини презентациите или 1-minute talks:
When was the last time you …?
What are your views on …?
What’s the most … experience you’ve ever had?
Would you rather …?
Describe …
Give some reasons for …
Do you believe in …?
5.
Можем да повторим дадена задача в началото и края на курса, да се запишем и да преценим доколко сме подобрили звученето. Често това може да е “Tell me about yourself” – въпрос от интервю за работа, който дава синтезирана най-важната информация за кандидата. Или да опишем трудностите си с езика и очакванията от курса при започването му, а в края да разкажем какво се е променило и дали очакванията ни са се оправдали.
Напредъкът се случва постепенно и това вероятно ще ни попречи да видим разликата преди – след. Видеата могат да бъдат и инструмент да проследяваме нагледно прогреса си и промените, които настъпват у нас.
6.
Всеки участник може да събира своите видеа в дигитално портфолио и така да се връща към предишните етапи, да забелязва грешки и присъствие пред камерата.Това може да е доста силен инструмент за мотивация, който да проследява развитието на всеки и да показва напредъка му. Това могат да правят и преподавателите, като по този начин да събират примери за всякакви особености на езика и общуването в процеса на работа и по този начин да откриват подходящи материали и упражнения.
В правенето на видеа има и доза творчество, себеизразяване, артистичност и умение да представим гледната си точка. Това прави процеса интригуващ и ако го вземем присърце, можем не само да подобрим говора си, но и да открием свои неподозирани таланти.
Още по темата:
Как да говоря английски по-убедително
Как да учим английски, като използваме влогове
7 начина да подобрите Вашия разговорен английски
И нещо с музика, видео и субтитри
