глагола 'be'
Колко често се чудим защо минаваме курс след курс по английски език без да се почувстваме уверени и да можем да използваме наученото? Защо в главата ни е хаос и не се ориентираме дори за простите неща?
Има нещо, което е изключително типично за английския език и в същото време трудно за осъзнаване от гледна точка на българския. Голяма част от най-често използваните думи влизат в различни превъплъщения – думата е добре позната, но в контекста на изречението може да изпълнява различни функции.
Това първоначално действа много объркващо, защото използваме едни и същи градивни елементи, за да строим коренно различни структури. А самите градивни елементи уж са детска игра. Затова решихме да се върнем с тази статия към самото начало и нещо, което присъства в речта ни постоянно – глагола ‘be’ – ‘съм’ и да проследим неговото място в системата на английските времена. И разбира се – различните му превъплъщения.
Съдържание
Как образуваме глаголните времена? Основни и спомагателни глаголи.
Глаголните времена се изразяват чрез глаголни форми (full verbs), които могат да се състоят само от основен глагол (main verb) или от основен глагол + до 3 спомагателни глагола (helping verbs*) с чисто граматическа роля.
Full Verb = Main Verb
Full Verb = Helping Verb1 (+ HV2 + HV3) + Main Verb
Основният смислов глагол (main verb), ни казва какво действие извършва подлога или в какво състояние се намира (run, play, sing, talk, annoy, understand, use).
Той е статичен и винаги остава на мястото си.
Така дава стабилност на изречението, тъй като носи основната му идея.
С други думи, на български най-общо мислим за глаголната форма в изречението като една дума.
Да, добавяме частицата “ще” или “щях да”, за да говорим за бъдещето, понякога използваме и “съм” (чел съм) за минало неопределено, бях (чел бях) за минало предварително. И все пак болшинството от времевите промени в глагола на български се случват в окончанието му.
На английски обаче основният глагол в мнозинството от случаите има свои глаголи “помощници” (helping verbs) – в зависимост от времето те могат да стигнат до три – виж примера на картинката по-долу. Глаголът в червено е основния, а останалите спомагателни. Затова е важно да се научим да разпознаваме цялата глаголна форма, а не само основния глагол.
Спомагателните глаголи (helping verbs), помагат на основния глагол да образува положителна, отрицателна и въпросителна форма на съответното време.
Те са леки и подвижни и точно към тях добавяме отрицателното not и точно тях местим, за да направим въпрос.
Основните спомагателните глаголи са be, do и have.
Като такива тяхната роля е да помогнат за образуване на съответната група от времена, а именно:
be – за продължителните времена – минало, сегашно и бъдеще
do – за отрицателни изречения и въпроси в сегашно и минало просто време
have – за перфектните времена – минало, сегашно и бъдеще
Интересното е, че те могат да бъдат и основни глаголи и да носят смисъла на изречението.
Глаголът ‘be’
Нека погледнем как глаголът ‘be’ – ‘съм’ се държи като main verb и как като helping verb, който служи за образуване на групата на продължителните времена.
Форми на глагола
В сегашно време am/is/are
В минало време was/were
В бъдеще време will be
Глаголът ‘be’ като основен глагол
Нека разгледаме един и същ пример в сегашно и минало просто, където подредбата е еднаква:
Сегашно и минало просто
The girl I like is on her phone.
Момичето, което харесвам, е на телефона си.
She was on her phone two hours ago.
Беше на телефона си преди два часа.
Тук нашият глагол носи смисъла на изречението – е, намира се / беше.
Образуваме отрицателната форма като добавяме NOT към формата на ‘be’:
The girl I like is NOT (isn’t) on her phone.
The girl I like was NOT (wasn’t) on her phone two hours ago.
Избираме изречение с по-дълъг подлог, в случая the girl I like, за да зададем повече от един въпрос към подлога:
Who is on the phone?
Which girl is on her phone?
Who was on the phone 2 hours ago?
Основно правило е, че когато задаваме въпроси към подлога или части от него, НЕ променяме словореда на изречението.
За да образуваме общия въпрос или general question, на който получаваме отговор ‘да’ или ‘не’, формата на глагола ‘съм’ минава пред подлога.
Is the girl I like on her phone?
Was she on her phone 2 hours ago?
От тук нататък, за да получим конкретна информация, задаваме така наречените special questions (специални въпроси), които започват с въпросителна дума (въпросите към подлога също са специални, но ги направихме първи заради непроменения словоред).
How often is the girl I like on her phone?
Where is the girl I like?
When is the girl I like on her phone?
Why is the girl I like always on her phone?
Where was she 2 hours ago?
When was she on her phone?
Why was she on her phone 2 hours ago?
В бъдеще просто нещата изглеждат една идея по-различно, но спазваме принципа, че когато глаголната форма се състои от две части, първата е активна и минава пред подлога.
She will be on her phone in two hours.
Will she be on her phone in two hours?
Who will be on the phone in two hours?
Where will she be in two hours?
Когато има комбинация с предлог, той се отделя и минава по-назад. Например:
John is angry with me now.
Who is he angry with?
А не – With who is he angry?
As a child I was afraid of spiders.
What were you afraid of as a child?
А не – Of what were you afraid?
Глаголът ‘be’ като спомагателен глагол в продължителните времена
Сега да се спрем на глагола ‘съм’ като спомагателен (helping verb), който служи за образуване на продължителните времена – сегашно, минало и бъдеще.
.
Връщаме се към нашия пример, който вече изглежда така:
The girl I like is texting on her phone now.
She was texting two hours ago.
Shе will be texting again in two hours.
Тук глаголната форма вече се състои от 2 части – helping + main verb, където is и was минават пред подлога, както и will като първа част на глаголната форма. Общите въпроси изглеждат така:
Is the girl I like texting on her phone now?
Was she texting two hours ago?
Will shе be texting again in two hours?
What is the girl I like doing?
When was she texting?
Why will she be texting again?
Основната разлика тук е, че подлогът е между формата на ‘съм’ като спомагателен и основния глагол с окончание ing, обозначаващо действие, което протича в минал, сегашен или бъдещ момент.
В какво ни помога да знаем мястото на глагола ‘be’ в системата на английските времена?
> Да задавате по-лесно и гладко най-различни въпроси.
> Да се ориентирате в голямата картина на времената в английския език, вместо да гледате на всяко правило като само за себе си.
> Да имате увереност, че говорите и пишете правилно.
* Helping verbs е по-общото понятие, което включва и модалните глаголи, но го избираме пред по-конкретното auxiliary verb, защото опитът ни показва, че самата дума helping е по-смилаема и не създава усещането за сложна материя. Когато се спомене думата auxiliary verb се извикват и асоциации за сложна граматика, което тук се стремим да избегнем.
